Меню

Затвори
menu

Връх Ботев

Затвори
Връх Ботев в зимни условия
Връх Ботев в зимни условия
Гледка от връх Ботев
Гледка към връх Ботев
Гледка към зимна маркировка на връх Ботев
Гледка от връх Ботев
Връх Ботев
Гледка към връх Ботев
Гледка към връх Ботев
Връх Ботев
Време 6:00 часа
Трудност Висока трудност
Координати Координати:42.71727404247153, 24.917415106920643

Стара планина е най-дългата планината в България, тя е с обща дължина от над 500 километра. Тя започва от западната ни граница и стига до Черно море на изток. На планината има многобройни върхове. Най-високият сред тях е връх Ботев. Той се намира в Централна Стара планина в дяла Калоферска планина. Върхът е висок 2376 метра. Връх Ботев се намира точно на билото на Стара планина, като през него преминава и туристическият маршрут Ком-Емине.

Върхът може да се види от много далече, той е доста отличим, тъй като на него има изградена радиостанция. Върхът се вижда от голяма част от Централна България. Той често е посещаван от туристи и любители, като горе има и помещение за пренощуване. До него има два основни маршрута, от юг през местност Паниците и от север през хижа Плевен.

Неговата форма е полегата и е с гранитна основа. На върха има изградени метеорологична станция и радиорелейна и телевизионна станция, покриваща телевизионен и радио сигнал на голяма част от територията на България.

Върхът също така е сред 100-те национални туристически обекта на Българският туристически съюз. Той също така е и в списъка с 10-те планински първенци (списък с най-високите върхове на най-високите планини в България).

Маршрут

Маршрут от Паниците до връх Ботев

Покажи маршрута Основният маршрут за връх Ботев започва от местността Паниците, която се намира приблизително на 5 километра северно от град Калофер в централната част на България.

За да стигнете до местността, трябва да отидете в Калофер, там има поставени табели на няколко места из града. Ако не успеете да видите табелките, можете да въведете бунгала Букаците в навигацията си – те се намират точно в местността. Ако нямате навигация, можете просто да тръгнете по улица Севлиевска в посока север, която ще ви отведе извън града към планината, като пътят е аслфатиран и поддържан, той се движи успоредно на река Тунджа. След около 5 километра ще стигнете и до отбивка, вляво, където има голяма поляна.

Обикновено има доста автомобили на широката поляна преди прекосяването на реката, след която се намират бунгалата.

След като оставите автомобила си, трябва да прекосите мостчето срещу вас, след което да направите десен завой и да се движите покрай сградите. След сградите, вляво, има синя маркировка – вие трябва да тръгнете по нея, като пътят започва доста стръмно и хлъзгаво. Той се движи в посока запад, след което на север. Пътят започва насред гориста местност. След няколкостотин метра и 30-ина минути по-късно, излизате на доста по-просторно място, което е и много по-равно. Тази част от маршрута е няколко километра и е доста по-лека, но по нея няма сянка. Движите се основно в посока север, към планината.

След като преминете по-полегатата част, по синята маркировка, ще трябва да преминете през гора, където е много стръмно – това е една от най-трудните части на прехода. Там пътят се движи в посока запад, като криволичи измежду букова гора. Той отнема около 30-40 минути, след което ще видите малко било, а малко след него и хижа Рай пред вас.

Имате вариант да останете да нощувате там и да изкачите върха на другия ден, или да изкачите върха, да пренощувате и след това да се приберете. Ако имате планински опит, може и да не оставате в хижата, ако тръгнете по-навреме.

След хижата, трябва да продължите по тясна и стръмна пътечка минаваща на северозапад. Тя е обозначена със зелена маркировка. По нея ще минете през Тарзановата пътека, която е доста стръмна и хлъзгава и за това има поставени метални въжета. Пътят се движи първо на север, по-късно на изток.

След като изкачите Тарзановата пътека ви очаква приблизително 1 час пеш до самия връх, като според сезона може да минете по лятната или зимната маркировка. Зимната маркировка е обозначена със колове. Лятната е със зелен цвят. След пътеката се движите само на север, към върха.

Общото време необходимо за изкачването на върха е над 5 часа. Разстоянието от местност Паниците до самия връх е приблизително 14 километра, но има огромна денивелация от над 1700 метра.

Още за връх Ботев

Върхът е първенец на Стара планина, той е висок 2367 метра. Намира се на билото на планината, през него минава и най-дългия туристически маршрут в България – Ком-Емине, който се простира от връх Ком до нос Емине. Връх Ботев също така е и част от 100-те национални туристически обекта, както и от 10-те първенци на българския туристически съюз. Може да вземете печата за вашата книжка „100 национални туристически обекта“ на самия връх от туристическата спалня. Върхът се посещава целогодишно, но най-препоръчително е да се ходи от ранно лято до късна есен. Тогава може да се насладите на чудесни гледки, като и маршрутът е много по-достъпен. Ако ще ходите през лятото, е добре да идете много рано сутрин, за да може когато напече слънцето да сте на хижата на сянка. Маршрутът не се препоръчва за деца, тъй като е много стръмен и трае много часове. Времето на върха се променя доста бързо, там доста често има ветрове. От върха се виждат много голяма част от Южна България, съседните върхове и части от Северна България. Изключително красиви панорамни гледки, които привличат много туристи.

Интересни места до върха

Едно от най-предпочитаните места при преход до връх Ботев е спирането на хижа Рай и уникалната гледка към Райското пръскало (най-високия постоянен водопад на Балканския полуостров – висок над 124 метра). Там можете да пренощувате, но е добре да си направите резервация предварително – поне 1 седмица по-рано, особено в летния сезон, тъй като има много желаещи и малко места. До хижата, също така е позволено да се използват палатки, за които се заплаща скромна сума. От хижата можете да отидете до Райското пръскало, което се намира на 30-ина минути, по стръмна пътека, на север от хижата.

На няколко часа от върха се намират също така Заслон Ботев (западно от него, на около 30 минути), връх Млечния чал (на запад от връх Ботев, на около 1 час), връх Ушите (на североизток от него), връх Параджика (източно), Юрушка Грамада (източно, след връх Параджик) и също така уникалния водопад Видимско пръскало (североизточно от върха).

По пътя към върха, можете да видите над 200 вида животни и стотици видове растения. Върхът се намира в Национален парк Централен Балкан. Малко преди него можете да видите и омайващи букови гори, които са на възраст от над 150 години. Ако обичате да нощувате в хижи и заслони – може да отседнете в хижа Рай или заслон Ботев и за няколко дни да видите много интересни места в областта – връх Млечния чал, връх Жълтец, връх Костенурката, връх Голям Кръстец, връх Малък Кръстец, връх Голям купен, връх Ушите, връх Параджика, връх Юрушка грамада, Видимско пръскало, хижа Тъжа, Кадемлийско пръскало и много други.

Рейтинг: 3

Все още не е гласувано

Забележителности до Калофер

Езеро Локвата в Стара планина
Езеро Локвата
Близо до:Карлово



Хижа Русалка
Хижа Русалка
Близо до:Калофер


Връх Голям Райски Купен
Връх Голям Райски Купен
Близо до:Калофер



Връх Среден Райски Купен
Връх Среден Райски Купен
Близо до:Калофер


Връх Малък Райски Купен
Връх Малък Райски Купен
Близо до:Калофер


Водопад Търниченско пръскало
Търниченско пръскало
Близо до:Павел Баня